ПУСТОТА


влага, студ, мъгла!

Грозните сиви колони

на моя скапан живот

със забити ръждиви пирони

крепят моя хомот.

Стърчат тихи и страшни

- бавно душа ми убиват,

а долу на пустата земя,

черна и напукана, сноват

тъмните сенки и една змия.

Тя пълзи и съска безспир,

силно стяга и души

моя душевен кумир

и страданието на сърце ми

превръща в кървав пир.


Сезони се сменят

- все студ и мъгла,

глухите сиви колони

стават по-страшни

щом падне нощта.

Мрачните сенки танцуват

танца на смъртта,

самодоволни ми се присмиват

и към мене протягат ръка

- демоните на моята душа.


Мъглата бавно поглъща

всеки един лъч светлина,

надеждата слана я попарва

и аз оставам сам в пустошта.


Мъгла, мъгла, мъгла,

влага, студ, мъгла,

грозните сиви колони

и кривите ръждиви пирони

все ще стърчат във вечността!



Прочетете още:

0 коментара