DOMINA





–Къде ли бе ти,

                 прекрасна моя,

когато в душата своя

залоствах бурните вълни

на греховното ни море,

изпълнено със страхове?

–Давех се в мътни му води

и тебе чаках,

                      мили мой,

да протегнеш ти ръка

и спасиш моята душа

от прекрасната лъжа.

–Любовта ни бе красива!

–И съдбоносна…

–Беше сладостна и дива!

–Но и смъртоносна-

за нас

              и нашия живот

тя бе истинска

богиня злостна.

–Беше страстна!

–И сиротна…

–И властна!

–А към края пък самотна…

–Спри!

Целуни ме и умри!

–От твоите устни,

                 скъпи мой,

гаснат небесата!

–Твоите думи,

                златна моя,

прогонват светлината…

            * * *

–Защо ти не дойде,

когато аз бях сама

на ръба на пропастта,

обвита в ледена мъгла?

–Ти хиляди врати

                пред мен затвори

и раните от любовта ни

наново пак отвори,

за да горят крехки ни сърца,

задавени от сълзи на самота.

Но с теб един ден отново

ще си спомняме

                               смъртта…

И пак безсмъртни

                          във живота,

мъртви ще търсим

                              любовта.

–Отново ще живеем?

–В някой друг живот…

–И пак ли ще умрем сами?

–Сами…

                 в сянка от любов!

               * * *

Сега от нас

              нищо не остана.

Само безплътната любов

                   на две души,

потънали във вечността,

и спомените

         от поредния живот

разпилени из полята

на незнайната земя,

що опива в нас

              любовната тъга

и проклина ни

                  на вечна

                            самота…



Част от стихосбирката "Изгубена душа"

Прочетете още:

0 коментара

Криейтив Комънс договор