ЛИЛИТ
 |
| Картина от Джон Колиър |
На поредния пети ден
бяха изречени онези слова,
що направиха света безнадежден
и покриха го с непрогледна мъгла.
Тогава из мрака аз се родих
-на всички чудовища черната майка,
по света всей чуми разходих
и с всичкото зло човека загробих.
Аз съм прекрасната Лилит !
-на всички смъртни мъже съблазнителка,
Аз съм дяволския монолит !
-на безбройните сенки покровителка.
В тъмните нощи бродя обвита в мъгла
и сковавам в страх всички сърца
с моите адски гибелни ветрове,
крещящи, бучащи, като хиляди хоровè,
пеещи химните на Смъртта,
те унищожават и най-смелата душа.
От моето докосване болести покосяват
и хората в мъки тлеят и страдат,
с моя поглед на всичко идва краят,
а думи ми само черни мъки вещаят.
Предсказват, показват, наказват –
слова изречени от совата бясна,
сова – величествена и мъдра –
сова – загадъчна и неясна.
Но ти при мен безстрашен дойде,
търсейки неземната мощ,
с която да разкъсваш своите врагове,
карайки ги да зоват мъчно за помощ.
Сега пред мен горд си застанал,
знаейки на какво съм способна
и без страх в очи ми си загледал
блясъка на моята сила злокобна.
Самодоволно ми се усмихваш
и на мен това ми харесва,
искаш над човека да властваш
докат‘ бъдещето за всички угасва.
Но аз ще поискам нещо в замяна
-онова, което те прави човек-
за да направим нашата размяна
и да покориш настоящия век.
Аз искам единствено твоята душа,
да се кланя и почита моята красота,
мен единствена да познава,
да възхвалява името „Лилит“,
да дава на силата ми висота,
а думата ми да е и житие и бит.
Тогава тръгни полудял по света
и своята воля без милост налагай
над всичките хорски съдби и сърца.
Като мен на невинните отмъщавай,
а техните чисти души ми донасяй.
Моят дом към смъртта ще ги отвежда,
във вечността на мен те ще се кланят,
а ти ще си този, кой ги смело повежда
отново по земята, измежду живите,
но вече подобни на демонски сенки
ще всявате страх сред простосмъртните
и всички ще тръпнат и молят за прошка,
само щом чуят идещата адска вихрушка.
0 коментара