ПЕСЕН



По тихите улици ходя си сам в нощта,

лекият дъжд нашепва ми песен една,

песен красива и нежна, запята от моята душа,

звънти и отеква – разказва ми за любовта.


Заслушан в мелодията мека затварям очи,

като насън веднага виждам най-красивите си мечти,

във всичките тя е там и ме чака, между бели брези,

изведнъж всичко изчезва, но песента не спира да ехти.


Продължавам да слушам, усмихвам се и отварям очи,

неусетно съм проронил няколко топлички сълзи,

оглеждам се – улицата вече е светла, а пък дъждът не вали,

но в сърцето ми нейната усмивка винаги ще продължи да блести.



Прочетете още:

0 коментара

Криейтив Комънс договор