ЕДНА ДУША



Дойде на тоз свят празна и зелена,

завчас изпълни се със щастие и със мечти,

мечти за красотите на утрешните дни.



Запленена от светли чувства

усмихна се на любовта

и прие я в своя храм красив…

Но любовта,

най-великолепното от всички чувства,

не с рози и песни изпълни света ти неповторим,

а го завладя и потопи в мрак непрогледен,

обви го в болка нечовешка.


Душата, кротко смирена,

удавена в утопията си бледна

стоеше в разруха – няма, сломена,

гледаше с кървави сълзи на очи

необуздания огнен размах на тъгата

и чувстваше ледения дъх на самотата.



Любовта достолепна и тъй красива

усмихваше се арогантно.

Още една душа опустошена!

Една душа, млада и зелена,

прие любовта и умря неродена.



Прочетете още:

0 коментара