КЪМ ПОЕТА



Животът на поета е тежък

- изпълнен с тъга и самота,

светът за твореца е винаги жалък

- препълнен с човешка простота.


Винаги виждаш и разбираш всичко и всеки,

ала собствената си душа не можеш проумееш,

затова тъгата ще тегне над нас во веки

- творец ще си останеш, дори и след като умреш!


В тълпата хорска самотен страдаш,

сам самичък плачеш, стенеш и зовеш,

и търсиш топлина за своята душа красива,

ала студът остава – сам ще си живееш и умреш.


Пред хората майстора-актьор показваш,

ето първо действие – усмихни се и шега кажи,

а дълбоко в теб душата се задавя,

Глътка въздух! – свободата в простота ѝ покажи.


Недей отчайва се и за смъртта не мисли,

Черната за всекиго от нас ще дойде и ще си ни вземе,

а до тогава просто себе си бъди – твори!

и знай, че и в най-мрачните моменти има време

за спокойствие – в теб и твоето сърце

– давай, вдъхнови своите творби!


Не отказвай се от живота си достоен, вечен,

твоят труд ще бъде светлина за идни бъднини,

твоята душа, безсмъртна, ще гради човешките съдби,

твоята памет ще пламти и свети над света ни мрачен и уродлив!

Прочетете още:

0 коментара