КЪМ ПОЕТА
Животът на поета е тежък
- изпълнен с тъга и самота,
светът за твореца е винаги жалък
- препълнен с човешка простота.
Винаги виждаш и разбираш всичко и всеки,
ала собствената си душа не можеш проумееш,
затова тъгата ще тегне над нас во веки
- творец ще си останеш, дори и след като умреш!
В тълпата хорска самотен страдаш,
сам самичък плачеш, стенеш и зовеш,
и търсиш топлина за своята душа красива,
ала студът остава – сам ще си живееш и умреш.
Пред хората майстора-актьор показваш,
ето първо действие – усмихни се и шега кажи,
а дълбоко в теб душата се задавя,
Глътка въздух! – свободата в простота ѝ покажи.
Недей отчайва се и за смъртта не мисли,
Черната за всекиго от нас ще дойде и ще си ни вземе,
а до тогава просто себе си бъди – твори!
и знай, че и в най-мрачните моменти има време
за спокойствие – в теб и твоето сърце
– давай, вдъхнови своите творби!
Не отказвай се от живота си достоен, вечен,
твоят труд ще бъде светлина за идни бъднини,
твоята душа, безсмъртна, ще гради човешките съдби,
твоята памет ще пламти и свети над света ни мрачен и уродлив!
0 коментара