МОИТЕ АЗ


насред тъмен коридор

и в миг разбираме,

че сме във вечния ни затвор,

който стриктно пази

тайните ни съкровени,

а пък нас държи ни

от нас самите запленени.


Аз съм Аз, а ти Поета,

що пази на душата ни завета,

а само на метри пък от нас

ни гледа фигура позната

- във ръка ѝ свети неизгасен фас

и с гръб подпира си се на стената.


Четвърти от никъде се появява!

и най-тържествено ни заявява,

че се намираме в присъствието

на Кесаря велик и богоравен,

и че е изключително неучтиво, грозно,

човек да стои пред Бога си изправен.


Тогава фасът пада на земята

и Кесарят тръгва към нас - раята,

стъпва смело и леко се усмихва

и казва на Наместника да изрече молитва

за нас и нашето благополучие

и за кесаревото сполучие.


Неочаквано събитие прекъсва този фарс!

- на земята между нас шумно се търкулва

малка златна ябълка и в мрака се потулва,

четиримата споглеждаме се в миг тогаз

и се чудим кой кого ще предаде във този час.


Тогава втурваме се през глава, като в синхрон,

след ябълката, защото тя е наший трон

-кой от нас задържи я във ръка

ще управлява нашата душа

и тогава…

Когат очите си отворя – вече ще съм Аз!

докат пак не ги затворя – да търся друго Аз!



Прочетете още:

0 коментара