МОИТЕ АЗ
насред тъмен коридор
и в миг разбираме,
че сме във вечния ни затвор,
който стриктно пази
тайните ни съкровени,
а пък нас държи ни
от нас самите запленени.
Аз съм Аз, а ти Поета,
що пази на душата ни завета,
а само на метри пък от нас
ни гледа фигура позната
- във ръка ѝ свети неизгасен фас
и с гръб подпира си се на стената.
Четвърти от никъде се появява!
и най-тържествено ни заявява,
че се намираме в присъствието
на Кесаря велик и богоравен,
и че е изключително неучтиво, грозно,
човек да стои пред Бога си изправен.
Тогава фасът пада на земята
и Кесарят тръгва към нас - раята,
стъпва смело и леко се усмихва
и казва на Наместника да изрече молитва
за нас и нашето благополучие
и за кесаревото сполучие.
Неочаквано събитие прекъсва този фарс!
- на земята между нас шумно се търкулва
малка златна ябълка и в мрака се потулва,
четиримата споглеждаме се в миг тогаз
и се чудим кой кого ще предаде във този час.
Тогава втурваме се през глава, като в синхрон,
след ябълката, защото тя е наший трон
-кой от нас задържи я във ръка
ще управлява нашата душа
и тогава…
Когат очите си отворя – вече ще съм Аз!
0 коментара