ТИ, МОЯ МЕЧТА...



Всеки миг имам усещането, че ти си до мен,

но като се огледам и видя, че те няма се чувствам ранен

- любовта отново със тебе ме мами, както всеки ден,

кара ме да мисля и страдам – вкарва ме в самотен плен.


А сърцето ми страстно иска и желае, и дори гори,

тебе, мила, да зърна и прегърна в тез студени дни

в които се събудих от дълбокия си сън в чера на нощта,

къде единствена утеха и пътеводна светлина е любовта.


Тя ме води по улиците на града в тъмнината на нощта,

кара ме да пея с нея красивите ѝ тъжни песни,

докат захвърля всичкото реално отстрани на пътя, във снега

и всекидневните неволи и проблеми стават малки, прости, лесни.


Любовта отвежда ме тогаз на най-чудесните места,

където ти винаги си там със мен, красива и усмихната,

поглеждаш ме с прекрасни си очи и даряваш ме с блажена топлина,

що стопля и гали измръзналата ми изстрадала душа.


Когато всичко това изчезне и се завърна в реалността,

усмихвам се щастлив, защото теб съм видял, моя мечта

и зная, че ако пак затворя очи щом падне нощта,

в миг при теб отново ще ме отведе любовта.



Прочетете още:

0 коментара