ТИ, МОЯ МЕЧТА...
но като се огледам и видя, че те няма се чувствам ранен
- любовта отново със тебе ме мами, както всеки ден,
кара ме да мисля и страдам – вкарва ме в самотен плен.
А сърцето ми страстно иска и желае, и дори гори,
тебе, мила, да зърна и прегърна в тез студени дни
в които се събудих от дълбокия си сън в чера на нощта,
къде единствена утеха и пътеводна светлина е любовта.
Тя ме води по улиците на града в тъмнината на нощта,
кара ме да пея с нея красивите ѝ тъжни песни,
докат захвърля всичкото реално отстрани на пътя, във снега
и всекидневните неволи и проблеми стават малки, прости, лесни.
Любовта отвежда ме тогаз на най-чудесните места,
където ти винаги си там със мен, красива и усмихната,
поглеждаш ме с прекрасни си очи и даряваш ме с блажена топлина,
що стопля и гали измръзналата ми изстрадала душа.
Когато всичко това изчезне и се завърна в реалността,
усмихвам се щастлив, защото теб съм видял, моя мечта
и зная, че ако пак затворя очи щом падне нощта,
0 коментара