БЕЗСМИСЛИЕ
и по пътеката нещастията си събира,
-на мечтите красиво счупените стъкълца
болезнено се забиват в неговата душа.
Нелечимите язви на живота проклет
сърцето прояждат и то бавно изгнива,
мъчи се и страда, мрази и обича,
и в безсмислието душа си повлича.
Цял живот човек да търси и да иска
щастието вечно да намери и приветства,
но не можеш намериш туй, що не съществува
и бавно надеждата от отчаяние се измества.
И човек пак тича, гони и дори пълзи
към светлите мечтани висини,
там, където сърце му ще е щастливо
и всичко ще е цветно, топло, мило.
Ала животът коварно го спъва
и той пада долу, в калта,
черна сянка света му изпълва
0 коментара