БЕЗСМИСЛИЕ



Човек се ражда, живее и умира,

и по пътеката нещастията си събира,

-на мечтите красиво счупените стъкълца

болезнено се забиват в неговата душа.


Нелечимите язви на живота проклет

сърцето прояждат и то бавно изгнива,

мъчи се и страда, мрази и обича,

и в безсмислието душа си повлича.


Цял живот човек да търси и да иска

щастието вечно да намери и приветства,

но не можеш намериш туй, що не съществува

и бавно надеждата от отчаяние се измества.


И човек пак тича, гони и дори пълзи

към светлите мечтани висини,

там, където сърце му ще е щастливо

и всичко ще е цветно, топло, мило.


Ала животът коварно го спъва

и той пада долу, в калта,

черна сянка света му изпълва

и сърцето безщастно приема смъртта.



Прочетете още:

0 коментара