ВСИЧКО...II
–Е? По-добре ли си от миналия път, когато разговаряхме?
–Не съм и никога не ще да бъда!
Ах, страдание, страдание…
Защо тъй безмилостно и жестоко ме измъчваш,
защо ме правиш тъй нещастен и унил,
къде сгреших, че тя толкоз много ме намрази,
къде изгубих любовта ѝ, та да се върна и преоткрия?
Как да я накарам да прости на моята жалка личност,
как да я накарам отново да е добра и мила?
Ах, любов, любов…защо си тъй жестока…
–Тя сега до теб ли е или не е,
че си тъй нещастен и сломен,
от съжаление и липса угнетен?
–До мен е всеки ден сега
и успява да успокои моята душа.
Но скоро ще си тръгне от болното ми ежедневие
и така на сърцето ми ще причини нелечимо поражение.
Сега съм щастлив, че всеки ден я виждам
и въпреки, че се държи студено, аз не се обиждам.
В момента получавам това, което заслужавам
-мъка и страдание от онова, което обожавам.
–А мислиш ли, че още те обича
или каквото е чувствала към тебе го отрича?
–Ох, не зная, не зная!
Или по-скоро не желая да го зная.
Ако разбера или ще летя, или ще умра,
но ще накарам себе си да разбера.
Аз зная, че не ѝ беше лесно,
да рискува толкоз много зарад мен и моите чувства,
да ме направи най-щастливият, макар за кратко,
а аз не оцених напълно това, с което ме даряваше,
защото не разбирах напълно това, което правеше.
Дори и да съм изгубил любовта ѝ,
не желая да изгубя самата нея.
Прекалено ми е скъпа и жизненоважна,
за да си простя тя да продължава да ме мрази.
–Защо не ѝ кажеш или не я попиташ?
–Аз прекалено много я обичам,
че с моите чувства да я навличам.
Обещах, че вече няма да го правя,
пък тя ако има малко милост,
сама ще ме повика при нея да ѝ разкажа.
–Значи не спираш да я обичаш?
–Непосилно ми е да го направя!
Дано не ѝ е неприятно чувството на любовта ми,
опитвам се да не го натрапвам постоянно,
но amor tussisque non celantur.
–А сърцето ти? Какво се случва с него?
–Сърцето ми от скръб е раздрано –
липсата го стиска безпощадно,
освен да съжалява и да страда,
от него друго за сега не става.
Само любовта ми си стои,
едното ми прекрасно чувство – озарява го с лъчи
и крехкия му живот крепи.
Но от мен съдба му не зависи,
без значение какво си мисли,
защото сърцето ми…
сърцето ми си остава само нейно!
Към "Всичко...III"
0 коментара