ВСИЧКО...



–Здравей, как си?

–Зле съм. Мисля, страдам и се мъча.

Изгубих всичко и не зная дали ще мога да го върна,

всичко, що ме караше да съм щастлив го няма вече.

Наистина не зная що да правя…

–Какво е туй нещо, толкоз скъпо и специално,

което си изгубил и сега те кара да умираш?

–Всичко! Моето прекрасно ангелче си тръгна!

Ангелчето, което ме караше да се усмихвам и мечтая,

да сънувам и обичам - нея сега я няма.

Едничката ми тя - аз нея си обичах и продължавам да обичам,

без нея аз умирам, но продължавам и винаги ще я обичам.

–Каква пък е тази неземна изкусителка,

завладяла твоето сърце и покорила мисълта?

–Единствена и неповторима! – моята любима.

Скъпата ми тя – аз друго, освен нея, не мога да видя.

На всеки ъгъл е само тя – виждам я и се затичвам –

но само привидение е било и аз пак примирам.

В съня ми само тя – виждам я и се затичвам –

но щом протегна ръка към нея - тя изчезва…

С глас като на пойна птичка – щом го чуя ме кара да политам;

с усмивка, като летен дъжд - кара ме всичко лошо да забравям;

с очи като смарагд – полиран до съвършенство - блестят и ме озаряват,

погледа ѝ като нежно майско слънце, сърцето ми любящо сгрява и ме извисява.

–Ами не спирай да я обичаш! 


Всичко изгубено, някой ден ще се намери

и отново ще да те зарадва.

–Разбира се, че няма да спирам!

Не че бих могъл ако опитам, но не искам.

Без любовта си към нея аз съм нищо;

като влюбена душа и страдащо сърце във чуждо тяло

аз не знам какво да правя, на къде да тръгна…

–Тръгни на там, къде е любовта ти – след нея.

Независимо къде те отведе, ти ще си щастлив,

да чувстваш и да виждаш своя ангел отново близо.

–Да, така и ще направя! Ще бъда винаги наблизо;

когато ме повика – ще се отзовавам;

когато ме погледне, аз ще се усмихвам;

когато ме прегърне, аз ще я притисна и ще се разплача;

а когато пък си тръгне - ще стоя и ще се взирам

там в далечината и ще я чакам отново да се върне…

–Ще бъдеш ли щастлив така?

–Ще бъда щастлив ако знам, че ме обича;

където и да е, тя винаги ще има специално място в моята душа.

Да, ще съм щастлив, когато го изпълва,

а когато не е там – ще си мисля и ще ми липсва.

–Ами ти? Душата ти няма ли да изгори?

–Не! Не, няма да изгори –

докато тя е до мен, аз ще съм във рая!

Когато не е, ще страдам, ще си мисля и ще мечтая…

–Ами сърцето ти тогава, какво ще стане с него?

–Какво ще стане с него аз не зная.

Сърцето ми винаги ще бъде на специално място,

където аз нямам власт и мога само да се надявам,

защото сърцето ми…сърцето ми е само нейно!



Към "Всичко...II"

Прочетете още:

0 коментара