ВРЕМЕ



Времето свършва, когато не спира



-за нашите сърца и мечти зове,

като нас се мъчи, страда, умира

и секундите превръща в часове.


Във един миг една жажда се заражда,

за която жадуват дори богове,

реална ни същност наяве изважда

и започва вечната борба с ветрове.


Толкоз ли е трудно да познаем мечтата

и да я следваме със желание докрай,

толкоз ли е трудно да помажем душата

-да превърнем живота си в сакралния рай?


Защо отказваме се от завети

във името на едната самота

и ценнините от нас си приети

заменяме със душевна немота?


Без отговор всичко остава тогава,

когато въпроси безброй зададем,

времето със съдбата ни венчава

и обрича ни на безизходен плен.


Прочетете още:

0 коментара