ВЕЧЕН
Колко още с тебе ще се гледаме под вежди,
колко още ти ще ме измъчваш с твоите песни,
все за други ще ме караш аз да мисля,
сърце ми все да обича и да мрази,
-мисълта си да не мога да избистря.
Един аз дойдох тука сътворен от боговете,
идеален, знаещ – всей перфектен,
заедно със своите призвания носени от ветровете
и с великите дела отредени от съдбата
се захванах неуморно – това съм аз –
-с една дума –
ЗАВЕТЕН!
Ти ли ще си този, който ще ме спре?
Ти ли ще се опитваш да контролираш моите чувства?
Ти ли, Животе, на непобедим ще ми се правиш?
Ти ли, ми кажи, със Зевса искаш да се сдавиш?
С бога на боговете ли ще се сравняваш?
-А, Животе,
ОТГОВОРИ МИ!
Не можеш..? Аз тогава ще го направя!
Божият наместник лице в лице ще ти го каже,
ще се кара и ще вика, и ще спори,
и твоята злонравна същност ще обори!
Ти, Животе, с мен не можеш се сравнява,
ти си свикнал все да те обичат,
а пък аз те мразя и съм мразен,
ти си мислиш, че си всичкото реално,
но аз знам какво ни чака там, след края в мрака.
Животе, та ти живота не живееш,
че да можеш същността ми да осъзнаеш.
Ти не можеш да ме караш да те мразя
заради една жена,
не можеш да ме караш да те смятам за безсмислен
заради един провал,
не можеш и да ме накараш да те обичам
с каквото и да ме даряваш.
Ти нямаш власт над мене, разбери,
но настъпиш ли ме всичко в теб ще изгори.
Това съм аз,
едни човек,
една съдба,
една душа необуздана,
един живот,
това съм аз,
аз за себе си съм си живота!
Колкото и да го отричаш,
аз накрая пак ще си оставам все
СВОБОДЕН!
Просто себе си ще бъда аз,
с тебе ще се борим ден след ден горчиво,
нея аз ще обичам до полуда във вечността,
своите дела ще върша, дори на сляпо
и в един момент ще разбереш,
че навсякъде и във всичко материално и духовно
е единствено и само тя – моята воля –
Моята воля – Божията воля,
както на Земята,
така и на Небето.
Достоен зарад себе си аз ще да остана,
От моето призвание душата ми не ще откажеш,
Често ще те виждам там във мрака, в мен загледан,
Евтините ти номера при мене вече няма да минават,
0 коментара