СУТРИН



Всяка сутрин с теб се събуждам,

а ти си все тъй надалеч,

всяка сутрин в небето се взирам

и примирам в болезнен копнеж.


Слънцето лъчи си към мене протяга

и мрака прогонва от моето сърце,

ала споменът за теб не ще да избяга

и отново виждам твоето красиво лице.


Ръце си разтварям, а очите затварям

- готов да прегърна силно зората

и тайно желая, и се надявам

някак да успееш, да ми чуеш душата.


За мен да помислиш, макар за секунда

и да загрееш със мила усмивка

- тя да погали любовта ми безумна

и да ме дари със нежна милувка.


- - -


Без теб аз вехна кат цвете в пустиня

-самотен и ням насред пясъците,

без теб аз чезна кат морската пяна

-незапомнен и разбит във скалите.



Прочетете още:

0 коментара