СУТРИН
а ти си все тъй надалеч,
всяка сутрин в небето се взирам
и примирам в болезнен копнеж.
Слънцето лъчи си към мене протяга
и мрака прогонва от моето сърце,
ала споменът за теб не ще да избяга
и отново виждам твоето красиво лице.
Ръце си разтварям, а очите затварям
- готов да прегърна силно зората
и тайно желая, и се надявам
някак да успееш, да ми чуеш душата.
За мен да помислиш, макар за секунда
и да загрееш със мила усмивка
- тя да погали любовта ми безумна
и да ме дари със нежна милувка.
- - -
Без теб аз вехна кат цвете в пустиня
-самотен и ням насред пясъците,
без теб аз чезна кат морската пяна
0 коментара