МИГ
за мен, дето със живота се мамех
той бе мечтано красив, като песен,
светлината изчезна и аз веч нищо не знаех,
пред погледа ми всичко покри се със плесен
и без да разбирам защо, за живота ридаех.
Спомних си всички моменти красиви,
всички страдания по пътя изминат
и мечтите останали несподелени,
за тях аз тъгувах, докат кости ми изстиват
- пак страдам заради желания си празни
и страстите бавно завинаги изчезват.
Преди аз силно изгарях отвътре,
а сега невидимо тлея и гасна
- душа ми греховни плодове ще бере,
във смъртта си тя ще пее безгласна
- до спасение никога не ще се добере
и със съдба си ужасна…
0 коментара