МИГ



Мигът на смъртта бе толкова лесен

за мен, дето със живота се мамех

той бе мечтано красив, като песен,

светлината изчезна и аз веч нищо не знаех,

пред погледа ми всичко покри се със плесен

и без да разбирам защо, за живота ридаех.


Спомних си всички моменти красиви,

всички страдания по пътя изминат

и мечтите останали несподелени,

за тях аз тъгувах, докат кости ми изстиват

- пак страдам заради желания си празни

и страстите бавно завинаги изчезват.


Преди аз силно изгарях отвътре,

а сега невидимо тлея и гасна

- душа ми греховни плодове ще бере,

във смъртта си тя ще пее безгласна

- до спасение никога не ще се добере

и със съдба си ужасна…

… во веки ще бъде съгласна!



Прочетете още:

0 коментара

Криейтив Комънс договор