ЛУНА
нейните великолепни светлини и лъчи
във всеки миг ми стоплят нежно душата
и все псувам, кълна и се мразя,
-не желая да посрещам зората!
Но моята вечер всяка сутрин настава,
безпощадното слънце започва да свети и грее,
безмилостно в мрак потапя всей сърцата
и творецът спира да живее и пее –
започва отново да гледа нагоре
- безмълвен и тъжен да чака Луната.
При нея иска той да отиде щастлив,
смирено при богинята да полегне,
животът все да му бъде тих и красив,
щом в очи ѝ усмихнат погледне.
Така и става, но само за време,
съдбата за всекиго щастие отрежда,
на него се радва тоз, който има търпение,
- тя все на най-красиви места го отвежда.
Духът на човека само с любов е свободен,
- иска, желае, мечтае и страда,
обича ли, гласът му за него си е сакрален,
- неписан закон на радостта е това,
апогей на красивите чувства на твореца в нощта!
Ето отново усмихнат и тих
поглеждам нагоре и тръпна с желание,
виждам Луната – край на моето страдание,
отново се нося лек в светла тъмнина
- и тази нощ душа си красива преродих,
0 коментара