ЛУНА



Всяка нощ гледам замечтан към Луната,

нейните великолепни светлини и лъчи

във всеки миг ми стоплят нежно душата

и все псувам, кълна и се мразя,

-не желая да посрещам зората!


Но моята вечер всяка сутрин настава,

безпощадното слънце започва да свети и грее,

безмилостно в мрак потапя всей сърцата

и творецът спира да живее и пее –

започва отново да гледа нагоре

- безмълвен и тъжен да чака Луната.


При нея иска той да отиде щастлив,

смирено при богинята да полегне,

животът все да му бъде тих и красив,

щом в очи ѝ усмихнат погледне.


Така и става, но само за време,

съдбата за всекиго щастие отрежда,

на него се радва тоз, който има търпение,

- тя все на най-красиви места го отвежда.


Духът на човека само с любов е свободен,

- иска, желае, мечтае и страда,

обича ли, гласът му за него си е сакрален,

- неписан закон на радостта е това,

апогей на красивите чувства на твореца в нощта!


Ето отново усмихнат и тих

поглеждам нагоре и тръпна с желание,

виждам Луната – край на моето страдание,

отново се нося лек в светла тъмнина

- и тази нощ душа си красива преродих,

тя ще живее и пее, щастлива, чак до зарана!



Прочетете още:

0 коментара