КОЛКО Е ХУБАВ ЖИВОТЪТ...
Слънчеви лъчи в душата ми греят,
озаряват красивото чувство на любовта,
а пък сърцето ми страстно жадува
някога да прегърне най-чистата свобода.
Колко е хубав животът…
усмивки и радост – мечта.
Дървото на живота нещо на гнило смърди,
но погледнеш ли го с глупашки очи, виждаш само злато и искри.
Толкова красиво изглежда, усмивка на лицето държи,
но попиташ ли какво толкова лошо мирише – всичко мълчи.
Колко е хубав животът…
Заблуда, измама - лъжи.
Безлични образи и сенки коварни край мене сноват,
гледат лукаво и тихо си шепнат – нещо кроят!
Ненавист и злоба, и завист в душите им зреят,
нищожества бледни, с плодовете на демони ще виреят.
Колко е хубав животът…
Еднообразие, тежест - сивота.
Всяка вечер си лягам с надежда една,
просто да затворя очи, да заспя и умра.
Всичко и всички проклинам и мразя,
и зная, че никога няма да спася черната си душа.
Колко е хубав животът…
отчаяние и безизходица - самота.
Но тъмната нощ светлина в съня ни донася,
отново прокрадват се сенки, но тоз път кат лъчи.
Играят си с образи странни и човек всичко забравя,
и ето, отново е лято, прероден отварям очи…
Колко е хубав животът…
безсмислие и мъки – и пак лъжи.
0 коментара