КОЛКО Е ХУБАВ ЖИВОТЪТ...



Слънчеви лъчи в душата ми греят,

озаряват красивото чувство на любовта,

а пък сърцето ми страстно жадува

някога да прегърне най-чистата свобода.

Колко е хубав животът…

усмивки и радост – мечта.



Дървото на живота нещо на гнило смърди,

но погледнеш ли го с глупашки очи, виждаш само злато и искри.

Толкова красиво изглежда, усмивка на лицето държи,

но попиташ ли какво толкова лошо мирише – всичко мълчи.

Колко е хубав животът…

Заблуда, измама - лъжи.



Безлични образи и сенки коварни край мене сноват,

гледат лукаво и тихо си шепнат – нещо кроят!

Ненавист и злоба, и завист в душите им зреят,

нищожества бледни, с плодовете на демони ще виреят.

Колко е хубав животът…

Еднообразие, тежест - сивота.



Всяка вечер си лягам с надежда една,

просто да затворя очи, да заспя и умра.

Всичко и всички проклинам и мразя,

и зная, че никога няма да спася черната си душа.

Колко е хубав животът…

отчаяние и безизходица - самота.



Но тъмната нощ светлина в съня ни донася,

отново прокрадват се сенки, но тоз път кат лъчи.

Играят си с образи странни и човек всичко забравя,

и ето, отново е лято, прероден отварям очи…

Колко е хубав животът…

безсмислие и мъки – и пак лъжи.

Прочетете още:

0 коментара